Италия

Конкретният опит на университетите в Европа и в други страни (на пример в САЩ, където могат да се посочат много успешни примери тази област), показва, че в общия случай броят на spin-off фирмите, създадени от академични среди, е относително малък. При това действителният брой на ежегодно създаваните spin-off фирми в най-напредналите в научно отношение университети не се е повишил значително.

Връзките с предприятията, които са естественият завършек за научните изследвания от гледна точка на комерсиализирането на техния предмет на дейност, са довели до редки случаи на успешно прилагане на този тип фирми в Италия поради съществуването в момента на две слабости: фрагментирани предприятия, които често са слабо иновативни и най-вече нямат необходимия опит и познания за оценка и управление на иновационните процеси; в същото време системата от обществените и предимно академичните изследвания се характеризира с многобройни оперативни връзки и недостатъчно коопериране с бизнеса.

Необходимо е да се добави и потребността от оценка на риска, свързан с научни изследвания, които са в прекалено тясна зависимост от разкриването на краткосрочни връзки с пазара, без да се забравя активната роля на субектите по създаването и разпространяването на знания.

От тази гледна точка е възможно да бъдат изведени четири отличителни аспекта:

1. В днешно време добавената стойност и конкурентните предимства във все по-висока степен се обуславят от количеството и качеството на знанието, акумулирано в производствения процес (от стоките и от услугите). Това ще определи значението на икономическата валоризация на научните изследвания и в частност на spin-off фирмите по отношение на икономическото развитие: не като пряк принос в увеличаването на заетостта, а като принос в иновационния процес и следователно в конкурентоспособността на системата.

2. Информацията и знанието ще се разпространяват много по-бързо, отколкото в миналото. Това означава, че и базираните нa тях конкурентни предимства ще се изконсумират също толкова бързо. Следователно необходимо е непрекъснато да се генерират и да се внедряват нови идеи както в производствен, така и в организационен аспект и в по-общ смисъл във всички стратегически функции на предприятието и на организацията. Това ще отреди на университета постоянно присъствие на най-предните позиции на научните изследвания, за да внесе своя принос в повишаването на конкурентоспособността на системата, в която той действа, в съответствие със стратегическите алтернативи на политиките на Общността (Лисабонската спогодба).

3. Днес знанието и информацията се разпространяват сред много повече потребители, отколкото в миналото. Генерирането, споделянето и преносът на знания се извършват чрез голям брой посредници с разнообразни взаимни връзки и отношения. Проблемите, свързани с множеството форми на знанието (теоретично и практическо; абстрактно и контекстуално; кодифицирано/ формално и имплицитно/ неформално), се задълбочават и се подсилват от комплексния характер на обществените връзки и взаимодействията между посредниците. Не всяко знание може да бъде формализирано и пряко пренесено като стока. Необходимо е университетът да поеме перспективния път за участие в мрежата на си стемата „Наука и иновации“ и да се включи в традиционните кръгове на местно равнище, на равнище Европейска общност и в световен мащаб.

4. Икономическите и социалните сценарии също се променят много по-бързо, отколкото в миналото. Ускоряването на промените увеличава значението на способността на посредниците да уловят благоприятния момент за запознаване с информацията, свързана с промяната, и за нейното обработване.

В тази рамка италианският сценарий разкрива някои отчетливи характеристики, произхождащи от двете слабости, за които вече стана дума.

От една страна, той очертава някои структурни проблеми, свързани с организационните способи на въздействие и с процесите и лицата с определяща функция в целевите характеристики на националната академична общност. От друга страна, той представя силите на напрежение в промишлените матрици, породени от структурата на отраслите, мащабите и географското разпределение на предприятията.

Липсата на делово сближаване между обществените изследователски институции и предприятията е резултат и на слабия икономически интерес от страна на финансовите субекти за интервенции в област с висок риск и ниски гаранции.