Good practices
Италия
Конкретният опит на университетите в Европа и в други страни (на пример в САЩ, където могат да се посочат много успешни примери тази област), показва, че в общия случай броят на spin-off фирмите, създадени от академични среди, е относително малък. При това действителният брой на ежегодно създаваните spin-off фирми в най-напредналите в научно отношение университети не се е повишил значително.
Връзките с предприятията, които са естественият завършек за научните изследвания от гледна точка на комерсиализирането на техния предмет на дейност, са довели до редки случаи на успешно прилагане на този тип фирми в Италия поради съществуването в момента на две слабости: фрагментирани предприятия, които често са слабо иновативни и най-вече нямат необходимия опит и познания за оценка и управление на иновационните процеси; в същото време системата от обществените и предимно академичните изследвания се характеризира с многобройни оперативни връзки и недостатъчно коопериране с бизнеса.
Необходимо е да се добави и потребността от оценка на риска, свързан с научни изследвания, които са в прекалено тясна зависимост от разкриването на краткосрочни връзки с пазара, без да се забравя активната роля на субектите по създаването и разпространяването на знания.
От тази гледна точка е възможно да бъдат изведени четири отличителни аспекта:
1. В днешно време добавената стойност и конкурентните предимства във все по-висока степен се обуславят от количеството и качеството на знанието, акумулирано в производствения процес (от стоките и от услугите). Това ще определи значението на икономическата валоризация на научните изследвания и в частност на spin-off фирмите по отношение на икономическото развитие: не като пряк принос в увеличаването на заетостта, а като принос в иновационния процес и следователно в конкурентоспособността на системата.
2. Информацията и знанието ще се разпространяват много по-бързо, отколкото в миналото. Това означава, че и базираните нa тях конкурентни предимства ще се изконсумират също толкова бързо. Следователно необходимо е непрекъснато да се генерират и да се внедряват нови идеи както в производствен, така и в организационен аспект и в по-общ смисъл във всички стратегически функции на предприятието и на организацията. Това ще отреди на университета постоянно присъствие на най-предните позиции на научните изследвания, за да внесе своя принос в повишаването на конкурентоспособността на системата, в която той действа, в съответствие със стратегическите алтернативи на политиките на Общността (Лисабонската спогодба).
3. Днес знанието и информацията се разпространяват сред много повече потребители, отколкото в миналото. Генерирането, споделянето и преносът на знания се извършват чрез голям брой посредници с разнообразни взаимни връзки и отношения. Проблемите, свързани с множеството форми на знанието (теоретично и практическо; абстрактно и контекстуално; кодифицирано/ формално и имплицитно/ неформално), се задълбочават и се подсилват от комплексния характер на обществените връзки и взаимодействията между посредниците. Не всяко знание може да бъде формализирано и пряко пренесено като стока. Необходимо е университетът да поеме перспективния път за участие в мрежата на си стемата „Наука и иновации“ и да се включи в традиционните кръгове на местно равнище, на равнище Европейска общност и в световен мащаб.
4. Икономическите и социалните сценарии също се променят много по-бързо, отколкото в миналото. Ускоряването на промените увеличава значението на способността на посредниците да уловят благоприятния момент за запознаване с информацията, свързана с промяната, и за нейното обработване.
В тази рамка италианският сценарий разкрива някои отчетливи характеристики, произхождащи от двете слабости, за които вече стана дума.
От една страна, той очертава някои структурни проблеми, свързани с организационните способи на въздействие и с процесите и лицата с определяща функция в целевите характеристики на националната академична общност. От друга страна, той представя силите на напрежение в промишлените матрици, породени от структурата на отраслите, мащабите и географското разпределение на предприятията.
Липсата на делово сближаване между обществените изследователски институции и предприятията е резултат и на слабия икономически интерес от страна на финансовите субекти за интервенции в област с висок риск и ниски гаранции.
Испания
Център за бизнес иновации на Навара (ЦБИН)
Основаният през 1988 г. Център е със стратегическо местоположение в центъра на област Навара – Испания, в непосредствена близост до ж.п. линия и пътя Памплона-Мадрид, както и в близост до други важни пътни артерии. ЦБИН заема площ от 25 000 м2 от Индустриалния център “Елорс”, предоставящ площи на фирми със силно изразен иновационен характер и фирми с акцент върху научноизследователската дейност. На територията на “Елорс” са разположени и Наварските технологични центрове.
През периода 1997-2001 г. от услугите на ЦБИН са се възползвали над 2200 предприемачи и се е оказала подкрепа за създаването на над 600 нови фирми. ЦБИН е оказал съдействие по въпросите на иновациите или във връзка с управлението на над 300 средни фирми.
ЦБИН предлага следните услуги с цел превръщането на даден иновационен проект в едно добре администрирано и доходоносно предприятие:
· Определяне на потенциално успешни проекти, на разположение за желаещите да основат предприятие или фирма;
· Бизнес консултиране: основаване, изготвяне на бизнес план, решаване на проблеми за всеки отделен проект;
· Помощ при внедряването на технологични открития и иновационни решения;
· Конкретни програми за внедряване на информационни технологии във фирмите;
· Предоставяне на инфраструктура, общи помещения и площи с оглед подпомагане на бизнес дейностите.
Провежданите от специалистите на ЦБИН оценки и подбор се осъществяват на база на допускането, че потенциални клиенти на ЦБИН могат да станат единствено проекти, в които има елемент на иновация в най-широкия смисъл на това понятие (напр., по отношение на процес, продукт, търговска стратегия, услуга и др.). Такива проекти внимателно се проучват и анализират спрямо техния иновационен потенциал, техническите условия определящи реализацията им, възникването на нов краен продукт, възможната комерсиализация и финансовите ресурси на предприятието за стартиране на дейността, сред което се изготвя предварителен бизнес план.
ЦБИН предоставя на избраните проекти помещения за извършване на дейността им в Бизнес инкубационния център. Той има разгърната площ от 4000 м2, разделена на помещения от по 35, 50, 100, 200 и 400 м2. Стартирането на предприятие в този център носи редица очевидни
предимства: на умерена цена той предлага условия, сходни с тези, ползвани от големите компании. Различните помещения са гъвкави по размер и могат да се адаптират спрямо конкретните потребности на дадена фирма.
В края на 1996 г. ЦБИН създава Бизнес инкубатор на територията на Университета на Навара. Задачата на инкубатора е да подпомогне разработваните от студентите, випускниците, преподавателите и научните работници на Университета проекти, така че ново създаваните предприятия да останат свързани с университетската общност. Одобрените предприемачи получават напълно оборудван офис за развитие на идеите си, както и помощта на един университетски и един наставник от ЦБИН. До края на 1998г. В помещенията на Инкубатора са настанени 9 университетски проекта в следните сфери: ефективност на напояването, консултантска фирма в областта на околната среда, намаляване на енергийното потребление, инсталиране на компютърна мрежа и информационна система за МСП, комунални центрове и др.
Швеция
Ключови етапи в изпълнението на Националната Инкубационна Програма:
2002 – Шведското правителство одобрява бюджет от 3 млн. евро, с който Vinnova да изпълни пилотна инкубационна програма;
2003 (февруари) – публикуване на 1-ва покана за подаване на проектни предложения, с краен срок края на март, 2003;
2003 (юни) – старт на пилотната програма (NIP1) с 14 инкубатора. След изтичане на първата година, програмата е удължена с 6 месеца, като допълнителни 1,5 млн. евро са разпределени от бюджета на Vinnova
2004 (есен) – сформиране на Innovationsbron (компанията стартира на 15 февруари, 2005). Innovationsbron АВ е създадена съвместно от шведското правителство, Teknikbrostiftelsern и Industrifonden. 10-годишният ангажимент на Vinnova да финансира NIP с 5 млн. евро годишно представлява инвестицията и вложението от страна на правителството в Innovationsbron АВ.
Публикувана е 2-ра покана за NIP2.
2005 (януари) – старт на NIP2 с 12 пълноправни и 6 асоциирани инкубатори, за период от 18 месеца;
2005 (март) – отговорността за изпълнението на NIP2 се прехвърля от Vinnova към Innovationsbron.
2006 (лято) – удължаване на NIP2 с една година;
2007 (лято) – удължаване на NIP2. Пренасрочване на публикуването на поканата за NIP 3 за пролетта на 2008.
Управлението на NIP2 в рамките на Innovationsbron се осъществява от екип, състоящ се през основна част от времето от двама експерти, подпомагани от екипите в централния и регионалните офиси на Innovationsbron.
Поканата в рамките не NIP2 поставя следните изисквания към инкубаторите:
- дейността на инкубаторите трябва да се базира на систематична перспектива за:
o увеличаване броя на компаниите, ориентирани към растеж;
o повишаване степента на ръст на тези компании;
o създаване на условия за развитие на нов бизнес и комерсиализация на знанията;
- избраните инкубатори трябва, следователно, да:
o имат добре установено сътрудничество с университети, изследователски организации и институти и инвеститори, на основата на иновативни бизнес идеи;
o имат установено сътрудничество със стартиращи компании;
o подпомагат и засилват динамичното сътрудничество между индустрията, изследователския сектор и финансиращите институции, които осигуряват създаването на бизнеса.
Бизнес модели на NIP инкубаторите:
- юридическа структура – повечето инкубатори са независими компании/ сдружения (9 от 16). Останалата част представляват компании или отдели в рамките на научни или технологични паркове (7 от 16). 14 от общо 16-те организации са с нестопанска цел, като само 2 са стопански;
- собственост – 7 от инкубаторите са собственост на една институция: в 5 от случаите в рамките на NIP2 тази институция е университетът в съответния регион, в 1 от случаите инкубаторът е собственост на общината и в 1 случай е технологичен парк. Останалите инкубатори представляват смесени публично частни дружества, в които са включени, например: научни паркове, местни и регионални власти, университети, регионални структури и фондове, регионални поделения на Innovationsbron, големи компании и дори МСП, и др.
- организационна структура и персонал – инкубаторите, участващи в рамките на NIP, разчитат на собствени и външни експерти. В зависимост от мащаба и дейността на инкубаторите, броят на собствените експерти варира между 2 и 13. Външният персонал обикновено включва бизнес-„инструктори” и е между 1 и 45 души. Бизнес „инструкторите” са както собствен персонал на инкубатора, така и външни експерти и са специалисти в различни области, свързани с цялостното създаване и управление на бизнеса, както и с конкретната сфера на дейност – технически и инженерни науки, мениджмънт, финансови специалисти, специалисти в областта на интелектуалната собственост и др. Обикновено се избира по един „основен инструктор” за всяка от инкубираните компании, а останалите предоставят експертни становища и подкрепа при необходимост. В много случай мениджърите на инкубаторите също изпълняват ролята на инструктори, в допълнение към основните си задължения за цялостна организация и управление на дейността на инкубаторите. Когато инкубаторът се намира на територията на научен/ технологичен парк, обикновено се използва една и съща помощна инфраструктура, като обща администрация и рецепция, счетоводни услуги, организация на събития и др. Някои инкубатори предлагат услуги и виртуално.
- осъществяване на дейността – инкубаторите, включени в проучването за изпълнението на NIP, осъществяват дейността си, използвайки различни канали – чрез собствени маркетинг дейности (мероприятия, семинари, работни срещи с потенциални целеви групи и др.), както и чрез своите партньори и партньорски мрежи. Целевите групи произлизат от университети, научно-изследователски организации, представители на бизнеса и публичния сектор. Малка част от инкубаторите, включени в проучването (2 на брой) посочват, че целевата им група са предимно студенти и изследователи. Основна част от инкубаторите осъществяват дейността си, като се насочват и работят с различни целеви групи. Един от инкубаторите посочва, че получава достъп до бизнес идеи чрез сключване на договори за сътрудничество с други бизнес инкубатори.
Изпълнение и управление на NIP – проучването, проведено сред компаниите, за степента им на удовлетвореност от сътрудничеството в рамките на NIP2 и с администратора на програмата Innovationsbron, показва изключително висока удовлетвореност, както от администрирането на програмата, така и от мениджърите на инкубаторите. Изказванията на мениджърите на инкубатори, от друга страна, отдават големи заслуги на Innovationsbron за развитието на инкубационния процес в Швеция.
Великобритания
Тъй като бизнес инкубирането е признато като основен метод, подпомагащ икономическия растеж, Агенцията за регионално развитие в Югозападна Великобритания (Southwest Regional Development Agency - RDA) разработва следните механизми и мерки за бизнес инкубиране:
· Създаване на Business Incubation South West (BISW) – виртуална мрежа, свързваща всички инкубатори и свързани с тях съоръжения, с всички центрове за постижения на регионално и между регионално ниво, с цел споделяне на знания и опит.
· Допълнително развитие на инкубаторите и свързаната с тях инфраструктура – чрез осигуряване на подходяща апаратура и оборудване.
· Развитие и прилагане на New Millennium Workplace Initiative (NMW) – за предоставяне и осигуряване на терени и земя за основаване на нови предприятия.
Членството в мрежата на Business Incubation South West Network е задължително условия за всеки инкубиран проект, получаващ финансиране от RDA. Получателят на финансирането трябва да отговаря на минимални стандарти на инкубиране, които ще бъдат прилагани за всички участници в мрежата (тези стандарти ще бъдат определени от UKBI), с цел постиженията и бизнес инкубирането да бъдат съизмерими в целия регион.
Дефиниции:
Бизнес инкубиране – процес, подпомагащ стартиращи компании с голям потенциал за растеж и създаване на работни места през първите етапи от създаването и функционирането им с цел оцеляването им на пазара и ускоряване степента им на ръст.
Научен парк – инициатива, осигуряваща бизнес подкрепа и технологичен трансфер, даваща възможност за близко сътрудничество и комуникация между по-големи международни компании и специфични изследователски центрове и институции за постигане на общи интереси и цели, създавайки също стабилни връзки с други университети и други институции, изследователски организации и др.
Цели на Business Incubation South West (BISW) – в допълнение към общата цел за подпомагане на перспективни иновативни идеи и създаване на предприятия с потенциал за висок растеж и дългосрочно развитие на региона, специфичните цели на създаването на BISW включват:
· Networking – развитието на BISW като регионална мрежа – първа по рода си във Великобритания, която да включва всички инкубатори в региона и центрове на знанието, спомагаща обем на опит и най-добри практики;
· Cluster development – стимулиране развитието на клъстери, чрез засилено бизнес инкубиране като катализатор на икономическа дейност.
Досегашни проучвания и изследвания на конкретни случаи показват необходимостта от развитието на интегриран подход към бизнес инкубиранвето и научните паркове, с цел постигане на максимална ефективност и устойчивост на резултатите. Основните органи, отговорни за изпълнението на тази стратегия/подход, са асоциациите:
- United Kingdom Business Incubation (UKBI)
- United Kingdom Science Park Association (UKSPA).
Бизнес инкубиране
UKBI е институция на национално ниво, основана от DTI и Министерство на държавната хазна (Treasury Ministry) през 1998 с цел подпомагане и развитие на бизнес инкубирането във Великобритания. UKBI игаре ключова роля при разработването и мониторинга на стандартите за инкубиране и популяризирането на добри практики в страната. Към момента, UKBI участва в няколко инициативи на правителството, включително в областта на клъстерите. Наскоро, организацията е определена за администратор на новата интернет система на инкубиране. Организацията има мрежа от членове, които трябва да покриват определени изисквания и стандарти за качество при предоставянето на услуги в областта на бизнес инкубирането. Членовете имат достъп до различни мероприятия на национално и регионално ниво. Представители на Business Incubation South West (BISW), например, представят презентации на националната конференция на made presentations UKBI през 2001.
UKBI подкрепя следните проекти в Югозападен регион:
• Exeter Innovation Centre
• Bournemouth University Innovation Centre
• Tetricus Incubation Centre, Porton Down
• Gloucestershire Innovation Centre
• Bristol Enterprise Centre
• Goshen Business Advice Centre, Plymouth
• Winfrith Innovation Centre, Dorset
• Oakfield Incubation Centre, University of Bath at Swindon
• Tamar Science Park, Derriford, Plymouth
• Costwold Innovation Centre, Gloucestershire
• Innovate Centre at the University of the West of England
• The Coach House, Small Business Centre, Bristol
• Carpenter House, Bath.
Научни паркове - United Kingdom Science Park Association (UKSPA)
Броят на научните паркове във Великобритания продължава да нараства, макар и бавно, а съществуващите паркове бележат тенденция на ръст – някои доста бърз. В последните години се появяват големи паркове, притежавани и управлявани от наскоро приватизирани изследователски организации и организации, действащи в сферата на отбраната. Броят на научните паркове, членове на UKSPA достига 44, като в момента има 12 асоциирани партньори в процеса на планирани или развитие на научен парк. На територията на Югозападен регион съществуват или предстои да бъдат създадени следните паркове, всички от които са подкрепени или ще бъдат подкрепени от UKSPA:
• Porton Down Science Park, Salisbury Plain
• Winfrith Technology Centre, Dorset
• The Universities of Bristol and Bath at Qwest or suitable alternative
• Tamar Science Park, Derriford, Plymouth
*Примери:
Tetricus Ltd, Porton Down, Salisbury,Wiltshire – партньорство между 3 различни, но взаимно допълващи се организации: Great Western Enterprise, New Sarum Enterprises, and DSTL (Defence Science and Technology Laboratories), всички базирани в научен парк в Porton Down. Паркът предлага на своите клиенти редица услуги и възможности, включително изключително модерно оборудване в областта на аналитичната химия, микробиологията, ГМО и др. В допълнение, довършителните дейности по продуктите и опаковането им могат да се извършват от Centre for Applied Microbiological Research (CAMR), разположен в съседство с научния парк. За всички компании в рамките на парка се предоставят разнообразни консултантски услуги, в зависимост от специфичните им нужди, в това число в области като интелектуална собственост, развитие на бизнес стратегии и планове, привличане на инвестиции и др.
Regma Biotechnologies Ltd, Nevada, USA – специализира в развитието на иновативни терапевтични методи за третиране на инфекционзи заболявания. Основана около 2000 г., компанията взема терен за лаборатория на територията на Porton Down през 2001. В допълнение към продължаващата дейност по развитието на антибиотици, към момента Regma Biotechnologies Ltd провежда изследвания в областта на т.нар бактериофагни технологии – нов метод за треетиране на инфекциозни заболявания.
Bournemouth University Innovation Centre (BUIC) – предлага широк кръг от услуги за стартиращи ИКТ компании, като им предоставя специализирана подкрепа чрез достъп до модерно оборудване и технологии, както и до по-общи услуги като бизнес консултиране и административна подкрепа. Насърчава се взаимодействието и сътрудничеството между самите компании - клиенти с цел развитие на бъдещи партньорства.
Bristol Enterprise Centre – инкубаторът към университета и пред инкубаторните звена са създадени, за да насърчат развитието на нови предприятия, базирани на новите технологии и произлизащи от местната общност и/ или бизнеса, помагайки за трансфера на знания и технологии от университета към пазара.
Изводи и препоръки
Отчитайки световния опит могат да се направят следните изводи и препоръки.
1. България може да развие потенциал за реализация на високотехнологични дейности.
2. an>За изграждане на подобен потенциал е необходимо реализацията на високотехнологични дейности да се декларира като национален приоритет.
3. За реализацията на този приоритет е необходимо:
А) Създаване на Национална Инкубационна Програма за насърчаване и развитие на високтехнологичните дейности включваща :
· Създаването на Закон за високотехнологичните дейности, дефиниращ ги като национален приоритет;
· Създаването на Национален съвет по високотехнологичните дейности, формиран на принципа на експертността и публично частното партньорство, с основни цели: изготвяне на стратегически приоритети в областта на високтехнологичните дейности, препоръки за дейности по реализацията им, контрол за изпълнението им;
· Изготвяне на национална Стратегия за насърчаване/развитие на високотехнологичните дейности и годишни планове за реализацията й;
Б) Създаване на специализирано административно звено за оперативно изпълнение и координация на изпълнението Национална Инкубационна Програма за насърчаване и развитие на високтехнологичните дейности. Възможните варианти за административна структура на такова звено са:
· Агенция към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма със статут на междинно звено по приоритет 1 на ОП Конкурентоспособност;
· Агенция към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма без статут на Междинно звено по приоритет 1 на ОП Конкурентоспособност;
· Дирекция към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма;
· Дирекция към ИАНМСП;
· „Национална компания индустриални зони” ЕАД да бъде променена на „Национална компания Технологични Паркове и индустриални зони” ЕАД.
Описаната схема с последователни действия, може да не се реализира, точно в описания по-горе ред. За по-голяма гъвкавост, и в крайна сметка постигане на по-добар резултат, е възможно стартирането на дейностите от създаване на административното звено. Сред основните задачи на това звено ще бъде и подготовката на необходимата нормативна уредба.
При използване на подхода първо да се създаде нормативната база за стартиране на Национална програма за развитие на високотехнологичните дейности, е възможно да изпаднем в ситуация, в която са изпадали различни опити да се стартира такъв тип програма в България, включително и не реализирания закон за Високотехнологичните паркове.
Не следва да се разчита единственно и само на новосъздадената структура за развитие на технологичните паркове, като единствено звено за развитие и подпомагане на високотехнологичните паркове.
Активна роля за реализиране на правителствената политика в областта на високите технологии следва да има и Агенцията за чуждестранни инвестиции. Чуждите инвестиции в тази област ще имат решаващо значение за развитието на подобен род дейности. Особено значение би имало привличането на дългосрочни инвестиции в развойната дейност и производството от водещите световни компании в тези области. Специална програма на агенцията за чуждестранни инвестиции, целево финансирана от държавата, би трябвало да координира тези усилия.
Задачата за развитие на българския високотехнологичен сектор трябва да стане приоритет в дейността на всички държавни ведомства, които биха могли да помогнат в тази насока. Особено важна роля биха могли да имат Агенцията за малки и средни предпрития, Комитета по стандартизация, Патентното ведомство, Националния статистически институт и др.
В подкрепа на усилията на страната ни трябва да се включат активно Търговско-икономическите служби към посолствата на България в чужбина. Установяването на контакти и привличането на партньори в тази област трябва да бъде важна задача не само на външноикономическата ни политика, а и на цялостната ни външна политика, която трябва да бъде ориентирана основно към създаване на необходимите политически предпоставки за привличането на инвестиции.
Page 2 of 2
