Добри практики

Франция

 

Във Франция съществуват около 210 инкубатора - предлагащи услуги и помещения. Инкубаторите са пряко свързани със създаването на стопански дружества, най-вече иновативни и високотехнологични фирми. Те предлагат обучение, съвети по финансови въпроси и настаняват в своите помещения малки и средни предприятия, докато не станат готови да напуснат инкубатора и да станат клиенти на фирми, предлагащи индустриални сгради и терени. Най-големият инкубатор във Франция е София Антиполис в Ница, разположен в Международния център за развити комуникации (МЦРК). Той покрива площ от 2300 кв.м, има 20 000 служители и 1200 фирми.

В изпълнение на държавната политика е създаден фонд, разполагащ с 15 милиона евро за подпомагане на определени инкубатори да финансират ново създаващи се фирми, управляван от Министерствата на икономиката и на образованието, изследванията и технологиите. Целта му е да насърчава партньорствата между университетите, научноизследователските институти и местните власти. Безвъзмездната помощ може да достигне до 50% от разходите на инкубатора, като се отпуска за период от 3 години. За да бъде одобрен за бенефициент по подобна схема на финансиране, инкубаторът трябва да:

• Може да идентифицира и оценява възможностите на предприятията да развиват успешен бизнес;
• Предоставя необходимите помещения и услуги;
• Предоставя бизнес съвети (напр., в областта на организационното развитие, юридическа помощ, при набиране на управленския екип) и обучения;
• Създава мрежи между промишлеността, управлението, финансовия сектор и научните организации за създаване и финансиране на фирмите;
• Създава и поддържа близки връзки с университетите и научноизследователските центрове.

Практиката показва, че в преобладаващите случаи, излизащите от инкубаторите дружества имат по-добри възможности за оцеляване отколкото предприятията, които не са били инкубирани. На микроравнище, те поддържат икономиката на малките селски общности, ограничават миграцията и създават работни места.

Във Франция съществуват три вида организации насърчаващи и съпътстващи създаването на фирми : бизнес инкубаторите (incubateurs), „фирмените ясли” (pepinieres d’enterprises) и кувьозите (couveuses). Те се отнасят до определени сфери и предлагат различни видове обучения, съпровод и помощи в процеса на създаване на фирмите.

• Бизнес инкубаторите подпомагат проекти за фирми свързани с развитието на нови технологии и целят научно развитие. Те често партнират с училища и лаборатории предоставящи възможност за научни изследвания (RETIS, AGORANOV, LANCEO...);
• „Фирмените ясли” са приемни организации подпомагащи развитието на малки и средни предприятия, често след тяхното създаване. Те следят развитието на фирмите и им предоставят съвети и финансова подкрепа (ELAN, RETIS, RAPE, CEEI, EBN, PHASE, PASSERELLE, CCI, АFNOR...);
• Кувьозите подпомагат развитието на малък и среден бизнес и приличат на „фирмените ясли”, но се различават по това че подпомагат по традиционни бизнес идеи (изискващи финансиране до 2300 евро), са ориентирани към безработни и хора с по-ниско образование и развиват по скоро малки фирми . Те предлагат тестове на проектите в мащаб: идеята за фирма се развива и с помощта на организацията фирмата е създадена, след което е тествана в реални условия а правната отговорност за фирмата е поета от организацията (ADIJE, GEAI, Съюз на кувьозите).

Всички организации независимо от вида, се ползват с активна подкрепа от страна на държавните институции и целят икономическо развитие. Във Франция тези регионални организми често са пряко свързани с правителството. Те са финансирани от държавата, териториалните колективи, банки, финансови институции и европейските фондове и предлагат множество услуги : административни услуги, специализирани обучения и индивидуално съпътствие, стратегически и технически съвети, финансова и технологическа помощ, празни помещения (на разположение на току-що създадените фирми), търговски контакти.

 

 

 

 

Германия

 

В Германия съществува разрастваща се мрежа от около 200 технологични и бизнес инкубатора, като 65 от тях се намират на територията на бившата Източна Германия. Преструктурирането на източногерманската икономика и изследователския сектор определят основна роля за бизнес инкубаторите. Само в Берлин се планира разширяване на мрежата от 10 на 30/40 бизнес инкубатора.

Не съществува реално разграничение между технологичните и бизнес инкубаторите. Целта и на двете организации е да подкрепят новосъздадените фирми. От друга страна, нарастващ брой бизнес инкубатори се концентрира върху подпомагане на ново създаваните фирми, особено в областите на услугите и занаятите. Концепцията за технологичните и бизнес инкубаторите непрекъснато се до изглажда и адаптира към различните регионални условия и глобалните предизвикателства.

Мрежата поддържа общо 5 000 предприятия в сферата на технологиите, в които са заети 42 000 души. Всеки център подслонява средно по 25 фирми с по 8 служители. Бизнес инкубаторите подкрепят приблизително по 1000 ново създавани фирми годишно.

Опитът на Германия в изграждането на ефективна система за развитие и подпомагане на иновационната дейност е многостранен, систематизиран, богат и е постигнат в резултат на продължителна целенасочена дейност за икономическо развитие и просперитет. Натрупаният опит е в различни области на подпомагане на технологични МСП, развитие на науката и изграждане на подходяща технологична инфраструктура, на мрежи от технологични инкубаторни центрове, мрежи за компетентност и др.

Технологични, иновационни и инкубаторни центрове в Германия.

През 1983 г. в Германия започва изграждането на иновационни, технологични и инкубаторни центрове. Разработената тогава на базата на опита от развитието на Science & Technology Parks, респ. Business Incubation Centers в САЩ, „Концепция за иновационния център“ притежава голяма гъвкавост и приспособимост. При прагматично третиране на това проектират нови. Само този факт е достатъчен да се приеме, че „Концепция за иновационния център“ е издържала изпитанието на времето.

Първият технологичен център е изграден в Западен Берлин (през1983 г.) на базата на 14 фирми на университетски преподаватели от Техническия университет и сгради, предоставени на общината от концерна AEG. Първата вълна на по-масово изграждане на центровете е през 1985 г. – 21, и 1986 – 18, а втората е след 1990 г. – от изгражданите центрове в новите провинции. Досега центровете в Германия са допринесли за създаването и трайното успешно функциониране на над 17 000 фирми с повече от 160 000, предимно висококвалифицирани работни места. Технологичните и иновационните центрове действат със закъснение като „машина за работни места“.

В света няма стандартизирана терминология за видовете центрове. Технологичният иновационен център представлява събрани на едно място иновативни, технологично ориентирани фирми със съответната обща база и възможност за услуги за развитие и растеж на фирмите, за трансфер на технологии и коопериране с висшите учебни заведения и изследователски организации. В тесен смисъл – технологично ориентиран инкубаторен център за подпомагане на технологично ориентирани нови фирми. Основната технологична насоченост на фирмите, включени в състава на иновационните, технологичните и инкубаторните центрове в Германия, е:

• електронна обработка на данни;

• инженерно оборудване;

• контрол на процесите на автоматизация;

• микроелектроника;

• геологопроучвателни технологии;

• електрическо оборудване;

• технически консултации;

• медицинско оборудване;

• дизайн и развитие;

• консултации по мениджмънт.

Технологичните центрове изпълняват следните основни функции, определени в резултат на дълъг опит:

• консултации за създаването на малки иновативни фирми;

• предлагане на технически, информационни и организационни услуги;

• предлагане под наем на офиси, лабораторни и производствени помещения;

• технологично и иновационно ориентирани услуги, трансфер на технологии, квалификация и преквалификация;

• подпомагане на регионалното развитие, особено чрез създаване на технологични паркове;

• информационно комуникационен център;

• център по компетентност в определени области;

• организиране на проекти в областта на иновациите и технологиите;

• формулиране на политиката в областта на технологичното развитие в определени програми;

• провеждане на технологично ориентирани мероприятия за квалификация;

• разработване на иновативни и технологично ориентирани маркетингови стратегии;

• развитие на технологични паркове;

• изграждане на информационни системи за технологично развитие;

• реализация за инициативи за обществено частни срещи между партньори;

• оценка на технологични резултати и прогнозиране на пазарното им развитие;

• други.

В рамките на своите възможности със съдействието на държавата обществени организации, големи фирми, банки и общински центрове максимално подпомагат фирмите, базирани в тях, за тяхното успешно развитие и просперитет.

С какво иновационният център привлича един предприемач да създаде своята нова фирма именно тук? Консултации се предлагат на много места, а в много региони на Германия предлаганите площи за офиси на свободния пазар са с по-изгодни цени, отколкото в иновационните центрове. Ползите от гледна точка на предприемача са предимно предлаганите услуги, които са изключително важни, особено при създаване и в началната фаза на функционирането на нова фирма. Това се отнася за консултации, сервизни и технически услуги, както и за предоставянето на гъвкави по размерите си помещения.

Центровете са специализирани не само за консултация и подпомагане на иновативни технологично ориентирани фирми. Те имат изключително ефективни контактни мрежи, които са в полза на младите предприемачи. При необходимост на разположение са или могат да се сформират групи от експерти и специалисти. Освен това центровете предлагат и услуги в областта на трансфера на технологии, включване в инициативи за млади предприемачи, намиране на необходимия капитал, специални предложения за квалификация и преквалификация и много други. Успешните иновационни центрове имат широко разклонени мрежи към научноизследователски институти, към предприятия, международни институции, към други консултантски организации, както и към университети и висши училища. При сътрудничеството с други фирми главна роля естествено играят малки и средни предприятия и предприятия от региона на центъра. Важно за иновационните центрове е и сътрудничеството с камари, съюзи и с други иновационни центрове, което се подкрепя не на последно място чрез мрежата на федералния ADT – Съюз на немските иновационни, технологични и инкубаторни центрове.

Освен консултантски и подпомагащи дейности за млади предприемачи и новосъздадени предприятия иновационните центрове предлагат помещения за старта и първите фази от развитието на фирмите с висока гъвкавост по отношение на срока на наемния договор, размерите и условията в зависимост от развитието им. Сравними условия на „нормалния“ пазар на бизнес центровете практически никога не се предлагат. Освен това иновационният център предлага на фирмите си диференцирани оферти в областта на инфраструктурата в различните им области – например от временно наемане на конферентни зали до презентационна техника, от телекомуникации и интернет връзки до лабораторно обзавеждане, от класически услуги като охрана и пощенски услуги до проектен мениджмънт.

За разлика от бизнес центровете младите предприемачи престояват в иновационните центрове само ограничено време и след това трябва да са в състояние да стоят на „собствените си крака“. След това центровете им посредничат за атрактивни нови места в региона – често в технологичния парк или най-малко в близост до центъра, за да ползват и по-нататък създадените контакти. Така ще има място за други новосъздадени фирми. По този начин иновационните центрове подкрепят като инструмент на регионалното подпомагане на икономиката настаняването на предприятия в региона, създават работни места и не на последно място повишават постъпващите в региона данъци.

Иновационните центрове са преди всичко инструменти за подпомагане на икономиката на местно и регионално равнище. С тяхна помощ е възможна промяна на икономическата структура в области, където това е необходимо. Те играят важна роля за изграждане на нови предприятия, за откриване и поддържане на нови, ефективни работни места. Иновативните технологични фирми, които се подпомагат с предимство в немските иновационни центрове, растат особено бързо и продуктите им намират лесно пазари. По този начин иновационните центрове са станали неразделна част от технологично ориентираната икономическа политика. За нови фирми и иновации иновационните центрове създават подходящи рамкови условия и по този начин предлагат перспективи за обновяването и развитието на регионалните икономически структури на базата на малки и средни предприятия.

Като подкрепа на Лисабонската стратегия през м. март 2002 г. Европейският съвет дефинира в Барселона целта до 2010 г. да се инвестират 3 % от националния вътрешен брутен продукт (НВБП) в изследване и развитие. В Германия тези разходи са се увеличили между 1998 и 2003 г. от 2,3 % на 2,55 %, което означава, че в скоро време целта, поставена в Лисабонската стратегия, ще бъде изпълнена.

МСП често стигат до границите на своите възможности в областта на изследванията и развитието, тъй като почти винаги те са свързани с високи технически и икономически рискове. Затова иновационната политика на Федералното правителство е насочена към преодоляване на пречките пред иновационната дейност на малките и средните предприятия – целенасочено, чрез съответни държавни мероприятия за подпомагане. В политиката си за подпомагане на иновациите в икономиката Федералното правителство поставя акцента си върху следните дейности:

• укрепване на технологичния потенциал на предприятията;

• подобряване на реализацията на изследователските резултати;

• подпомагане на създаването на иновативни предприятия;

• предоставяне на технико-икономическа инфраструктура.

За провеждане на технологичната и иновационната политика допринасят редица подпомагащи мероприятия на Федералното правителство, на провинциите и на Европейския съюз, както и на банки и други финансови организации. Най-често тези мероприятия са в полза на предприятия, които извършват изследванията, както и на научни организации, изследователски институти, висши училища и институции за трансфер на технологии.

Провеждането на редица подобни мероприятия за подкрепа е свързано и с Асоциацията на промишлени изследователски обединения „Otto von Gоericke“ (AiF), която в над 50-годишната си дейност се развива като Център по компетентност за подпомагане на изследването и развитието на МСП. AiF обединява финансираната от промишлеността иновационна мрежа, икономиката, науката и държавата и е реализатор на съвместни промишлени изследвания, както и на други подкрепящи мероприятия на Федералната република и на отделните провинции за малките и средните предприятия.

Под съвместно промишлено изследване се разбира пред конкурентно изследване в общ интерес на предприятия от един бранш или от една технологична област. За тази цел в Германия предприятията се обединяват в рамките на Асоциацията за изследване AiF, дефинират на браншово равнище общи изследователски потребности, които се възлагат за реализация на изследователски институции. Предприятията сами определят изследователските институции и възловите въпроси на изследванията. Това гарантира максималната приложимост на изследователските теми и оптималното използване на резултатите. При изпълнението на отделните проекти основна роля играят предимно университети и обществени приложно изследователски институти. Участието в изследователските проекти на представители на промишлеността позволява ранния трансфер на знанията в отделните предприятия. В най-добрия случай изследователските дейности и внедряването на резултатите се извършват едновременно. В рамките на Федералната република около 50 000 предимно малки и средни предприятия се ползват от този вид изследвания. Резултатите на финансирани с обществени средства проекти са обща собственост и затова са достъпни за всяко заинтересовано предприятие. Те се публикуват от изследователските институции на AiF.

 

 

 

 

САЩ

 

В САЩ бизнес инкубаторите възникват в края на 70-те и началото на 80-те години и се използват в рамките на стратегиите на общността и от щатските власти за разкриване на работни места и икономическо развитие. Броя на бизнес инкубаторите расте много бързо – от 100 през 1980г, на около 1000 през 2000г. Това е страната с най-голям брой инкубатори. В много отношения Америка е пионер в повечето индустрии. Много практики на инкубаторите в развиващите се страни са произлезли от американския опит.

Основни характеристики:

Резултати от отчета на членовете на NBIA (National Business Incubation Association):

· 87% от инкубираните фирми са още в бизнеса в техния регион;

· на създадени 50 работни места създадени от клиенти на инкубаторите, те създава още 25 в областта.

· клиентите на инкубатора и инкубираните фирми са създали около половин милион работни места от 1998г

· инкубаторите имат около 2.8 човека персонал на пълно работно време.

· 22% е печалбата на инкубаторите /за 1998г, сега е по-висока/.

· 75% от инкубаторите са с нестопанска цел, а 25% са със стопанска.

Създаването на малки бизнес инкубатори започва като “начин за икономическо развитие чрез използване на стари сгради и разкриване на работни места в местните икономики, засегнати от напускане на големи предприятия”.

Обикновено бизнес инкубаторите предлагат в пакет помещения, съоръжения и услуги на ниски цени за ползване от нов и разширяващ се малък бизнес. Този пакет има за цел да помогне на малките и средни предприятия да преминат през първите етапи на старта и иновация, когато фирмите са най-уязвими.

Съществуват два основни вида инкубатори:

(1) Инкубатори на общността или инкубатори на регионално ниво;

(2) вътрешнофирмени или корпоративни инкубатори в рамките на промишлени комплекси, заемащи безплатни помещения и използвани за оказване на помощ на нови проекти за дейност. Условията, считани за необходими за развитието на инкубаторите, са следните:

· Развитие/ съществуване на пазарна икономика.

· Желание от страна на съответните държавни и частни правителствени и не правителствени институции за предприемане на инкубаторски дейности в рамките на смесени схеми на собственост, функциониращи с управителни съвети.

· Наличие на средства за поддържане на дейността на инкубаторите.

· Разполагане с квалифицирани и мотивирани мениджъри и организатори, които да се ангажират в дейност по създаването на мрежи.

 

Бизнес центровете, или центрове за технически иновации са високотехнологична версия на бизнес инкубатора. В САЩ те обикновено са свързани с университетите и са замислени така, че да помагат на местните изобретатели или други лица в общината или региона за комерсиализиране на новите открития; те “захранват” старта на младите компании, възникнали вследствие на работата на университетски научни лаборатории и професори. Обикновено иновационните центрове предоставят: достъп до експерти по патентно право, които могат да оказват помощ при получаването на патенти; лаборатории за технически услуги при разработването на прототипи; и финансови консултанти за оказване на помощ при намиране на предприемачески капитал или на фирми, които могат да проявят интерес към производството или маркетинга на продуктите или изделията.

Спонсори на инкубаторите

Американската инкубационна програма обикновено започва от местни инициативи на икономически развиващите се агенции. Следвайки стандартните методи, федералните агенции се обръщат към US Department of Commerce and Economic Development Administration, Departments of Housing/Urban Development, Health/Human Services, Agriculture и регионалните власти. Държавното субсидиране обикновено е ограничено до подготвителните и конструктивни средства и търсене на субсидии за клиенти на инкубатора. Така, повече от мениджмънта трябва да изразходи значително време и усилия за набиране на допълнителни операционни средства.

 

 

 

 

Израел

 

Предистория – Технологичните инкубатори са организации, подпомагащи стартиращи предприемачи, като им предоставят подкрепа за развитието на иновативни технологични идеи и основаването на собствен бизнес за комерсиализация на тези идеи. Програмата стартира през 1991 и се администрира от научния отдел към Министерство на индустрията, търговията и труда (Office of the Chief Scientist of the Ministry of Industry, Trade and Labor).

Цели: Програмата цели да подпомага иноивативни предприемачи на ранен етап от развитието на технологичната иновация, като им помага да реализират идеите си и да ги превърнат в конкурентни пазарни продукти, като едновременно с това се подпомага сформирането на фондове за дялов капитал в Израел. Подкрепата, предоставяна от технологичните инкубатори покрива първоначалния риск от развитие на идеята, като включва предоставянето на физическо пространство (офиси), финансови ресурси и инструментариум, професионални консултации и административни услуги. По този начин, по време на престоя си в инкубатора, предприемачите имат възможност да превърнат своите абстрактни идеи в конкретни продукти с доказана практичност, иновативност и предимства, които да ги направят конкуретни на международния пазар. Дейностите, осъществявани от инкубаторите, както и от предприемачите по време на престоя им там, значително увеличават шансовете им да привлекат инвестициите, от които имат нужда, да намерят стратегически партньори и да стартират бизнес, устойчив в дългосрочен план.

Инкубатори – към настоящия момент, в Израел има 24 инкубатора, един от които е създаден като биотехнологичен (biotech) инкубатор. Едно от най-големите предизвикателства се оказва липсата на частни инвестиции в проектите, както и в самите инкубатори. През 2002, администраторът на израелската Национална инкубационна програма стартира нова програма – Програма за приватизация. Основна цел на новата програма е да привлече инвестиции от частния сектор, както и стратегически важни партньори в специфични сектори, които да станат собственици на инкубаторите и да управляват и развиват дейността им. Новата програма се изпълнява от 2002 и отбелязва значителни успехи в привличането на финансиране за проектите, както по време на периода на инкубация, така и след неговото приключване. В допълнение, се наблюдава и подобрение в управлението на самите инкубатори. 21 от общо 24 инкубатори в Израел са приватизирани към момента. Около 65% от проектите, преминали инкубиране в рамките на приватизационната програма, успяват да привлекат частни инвестиции, в сравнение с 45% в рамките на пред-приватизационната програма.

Бюджет и проекто-поток

Инкубатори – преди приватизационната програма, Министерството на индустрията, търговията и труда на Израел подпомага инкубаторите с около 180 000 USD годишно. Инкубаторите към този момент са организации с нестопанска цел и привличат финансов ресурс чрез: продажба на част от дяла или целия си дял в инкубираните проекти (до 20% от проекта), приходи от успешни проекти изплатени към Министерството на индустрията, търговията и труда, като Министерството пренасочва тези приходи обратно към бюджета на инкубаторите. С въвеждане на приватизационната програма, инкубаторите се трансформират в стопански организации. Собствениците на инкубаторите поемат ангажимент да инвестират минимум 300 000 USD годишно собствен ресурс. В повечето случаи обаче, действителната сума на инвестициите е по-голяма. От общо 24 инкубатора, 8 са разположени в периферни райони и чувствителни зони; в тези случаи, Министерството на индустрията покрива до 50% от разходите на инкубаторите.

Проекти – Срокът за инкубиране на проектите е две години (три години за проекти в сферата на биотехнологиите). Проектите разполагат с бюджет за двете години общо между 350 000 и 600 000 USD. Тази сума може да достигне до 1 800 000 USD за трите години, за проекти в областта на биотехнологиите. Правителствената подкрепа е до 85% от одобрения бюджет и е под формата на грант или гъвкав заем, до 80% за биотехнологични проекти.

Собсветност на компаниите – собствеността в инкубираните компании се поделя между предприемачите (включително университети) и инвеститорите (в това число собствениците на инкубатори). Ключовият персонал в инкубаторите обикновено също получава дялове.

Правителствени дивиденти – такива се изискват само в случай на успешен проект (реална продажба). Тогава успешните компании изплащат от реалните продажби на продукта на правителството, до размера на отпуснатия грант, при определен лихвен процент.

Проекто-поток – в технологичните инкубатори са изпълнени около 200 проекта на различно ниво на НИРД.

Постигнати резултати – Към края на 2006, над 1000 проекта са преминали инкубиране. 57 % от тях успешно привличат частни инвестиции, докато 41% (от началото на програмата) все още функционират. Тези проекти а генерирали общо повече от 4000 работни места. Към края на 2006, общите частни инвестиции в компании, преминали инкубиране, надвишават 1,5 млрд. Долара, в сравнение с 428 млн. долара публично финансиране.

Технологичните инкубатори се превръщат в своеобразни „складове” на потенциални идеи за бъдещи високотехнологични компании за рисков капитал. Признат факт е, че инкубационната програма е основен фактор за развитието на нови предприятия в Израел, допринасяща за стартирането на около 70 всяка година. Програмата е основен фактор за проекто-потока на сектора за дялово инвестиране, който непрекъснато търси нови технологии, в които да инвестира.

Някои страни, например Израел, са избрали за приватизация програми за държавни инкубатори, привличане на частни финансови структури, както и стратегически участници в определени сектори, които да бъдат собственици на бизнес инкубатори и да работят в по-ефективен начин. Това доведе до по-високи нива успех както за повишаване на финансирането на проекти по време на инкубационния период и след завършване на образованието, както и подобрено качество на мениджърските екипи в рамките на инкубаторите.